Ние сме лошите в страшния филм,
тъй пожела си съдбата…
Мъжки момчета сме, знаем сами -
лоши ще бъдем докрай!
Черните ни дрехи крият от вас
колко са бели душите ни.
Припев:
Изпратете ни без плач, момичета,
без сълзи, забравете даже наш’те имена!
Копелета гадни бяхме всичките, до един,
ала така ни обичахте…
Някога всичко ще свърши така -
някой пред нас ще застане
с два пистолета във всяка ръка,
търсещи наш’те сърца.
И ще видят всички през раните ни
колко са бели душите ни…
събота, 12 декември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар