Слави Трифонов - Нищо лично

През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх като гарван чер.
И чакаше да се предам, себе си да му дам.
Защото бях един и същ.

И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и върях.
А тихи мъртви гласове викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах да се спра и да заспя.
И уморен да ида във нищото.

Някога, някъде далеч аз не спрях не спрях и пак вървях.
Всичко все някога ще спре, но аз не спрях.
Срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях
И пак вървях, насам вървя.


И по ръба на пропастта аз вървях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях.
Години, дни и часове, но не помних кога
в себе си съм пуснал болката.

Някога, някъде далеч аз не спрях и пак вървях.
Всичко все някога ще спре, но аз не спрях.
Срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях, а вървях.
И пак вървя, насам вървя.

Това, което имам...
Това, което нямам...
Това, което губя аз...
Това, което имам...
Това, което нямам...
И винаги намирам пак...

През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх като гарван чер.
Следяхме се очи в очи, но не спрях, а вървях.
Оставих го далеч от себе си.