Ранена, ранена, ранена съм в душата.
Сломи ме мен съдбата
и ме кара все да чакам.
Като песен неизпята,
като песен на съдбата.
Тази песен е без думи
в бели нощи все ме буди.
Припев:
Не ме наказвай с измама
любовта ми е голяма.
Ще чакам цели бели нощи
с отворени за теб очи.
Ако бъда неразбрана
ти ще бъдеш мойта рана.
Ще чакам цели бели нощи
с отворени за теб очи.
Ранена, ранена, ранена съм в душата.
Сломи ме мен съдбата
и ме кара все да чакам.
С тази песен ще се връщам
и сама ще нося кръста,
с тази песен на съдбата
ще прогоня самотата.
събота, 12 декември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар